Църковни празници

26.10.2010 
Димитровден - Поверието гласи,  че днес небето се отваря, чакаме първия сняг
Св. Димитър Св. Димитър

Свети Димитър Великомъченик се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник.

Когато Димитър поотраснал, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили.

След смъртта на родителите си той наследил голямо богатство. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.

8 ноември - Архангеловден

Българската православна църква чества Деня на Свети Архангел Михаил. Това е вторият най-голям есенен празник след Димитровден в църковните и народни традиции на българите.

Свети Архангел Михаил е един от седемте ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Свети Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

27 декември - Стефановден

На 27 декември почитаме паметта на Свети Стефан - един от седемте ученици на Исус Христос.Това е третият ден на Коледа, на който празнуват всички, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.

Статистиката сочи, че Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец", затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава.

Традицията счита, че този празник "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. По традиция трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.

Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина.

1 януари - Василовден

На 1 януари православната църква почита паметта на Св. Василий Велики. Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност.  Той бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт. Именно на този ден – 1 януари, днес християните почитат паметта на този светец.
На този ден децата между 5 и 12 години със сурвачки – дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане.
На Васильовден празнуват имен ден всички, носещи името Васил, Василка, Веселин и Веселина.

6 януари - Йордановден

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. Названието на празника е Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

За повече информация: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B5

7 януари - Ивановден
Свети Йоан Кръстител

На 7 Януари Ивановден православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Ивановден като народен празник, е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.  В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

Именници: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.

17 януари - Антоновден
 
18 януари - Атанасовден

Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед. Месят се и специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича “за белята” или “за лелята”, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител не само на чумата, но и на всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя - ковачи. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Именници са Антон, Антония - (старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета,

Лазаровден, Цветница, Великден

Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Лазаровден

Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

По стар обичай рано сутрин тръгват момите, нагиздени с пъстри премени и венци на главите, за да благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщите, за домашните животни, на девойките - за хубост, на момците - за храброст и ловкост.

Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота. Накрая на деня, момите пускали венците по реката – дар за славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Цветница

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя.

На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар.

Възкресение Христово (Великден)

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

За повече информация:

http://velikden.za-tebe.com/

6 май - Гергьовден

Гергьовден е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Това е един от най-празнуваните дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др. Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия.

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

© 2010 All rights reserved.

Make a free websiteWebnode