Официални празници

 

6 септември - Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия

На 6 септември българският народ дръзва да обяви своето Съединение, след като сам е отхвърлил правото на силните да се разпореждат със съдбата му.



22 септември - Ден на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I използва сложната политическа обстановка и обявява Независимостта на България, а себе си титулува цар. Това се случва в Иван-Асеновата църква “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния Царевец с Манифест към българския народ, подписан от Фердинанд І. Този акт е извършен без съгласието на Великите сили и против волята на Турция. България придобива статута на пълноправна независима държава.

1 ноември - Ден на народните будители

Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

 

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява през1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Бъдни вечер, Коледа

Бъдни вечер (24 декември, наричана още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) е денят преди Рождество Христово.

Денят завършва с празнична постна вечеря

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Коледа

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Рождество Христово 

Малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ - дърводелецът Йосиф,  отиват от Назарет във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август  издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

3 март - национален празник!

 Честит 3 март, българи! Днес не е ден като другите! Днес е ден за благодарност. Благодарност към онези, без които сега нямаше да живеем в България, нямаше да пишем на кирилица, нямаше да очакваме Великден. Нямаше да бъдем себе си!

На тази дата през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи - народ, на който музиката е била звън на мечове, свистене на стрели, гърмежи на топчета, народ, на който песните са били плачът на майките, писъците на децата, воят на вдовиците, народ, на който танците са били тропот на копита".

6 май

6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг.

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

24 май е един от най хубавите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука.

        Датата 24 май е станала празнична в календара преди много, много столетия. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в гр. Пловдив.


       Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810 г., а Кирил - през 827 г. До наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Семейството на двамата братя било многочислено. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

        Тъй като Лъв починал рано, грижата за двамата братя поел чичо им Теоктисто - висш държавник във Византийската империя. С годините двамата братя си изградили авторитет на уважавани и начетени личности и изпълнявали важни държавни мисии: Кирил станал преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен на манастира Полихрон.

        През 855 г. братята създали глаголицата - славянската азбука. От 862 г. двамата се заели да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 г. и бил погребан в базиликата "Св. Климент" в Рим. Методий продължил да разпростронява славянската писменост до смъртта си на 6 април 885 г. Двамата братя били обявени по-късно за светци и за духовни покровители на Европа.

© 2010 All rights reserved.

Make a free websiteWebnode