Есен
 
Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
               И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.
 
Дамян Дамянов
 
20.ХІ. 1994 г.

Какво сме ние?

Ние сме листа от дървото на живота. Растем и гледаме с ненаситни очи света.

Ние сме хора. Когато пътуваме през настоящето, помним миналото и мислим за бъдещето.

Ние сме наследници на смели и мъдри мъже и жени, които се ни завещали трептящи знамена, заветни песни и думи.

Ние сме частица от България - една и единствена - като сърцето.

 

© 2010 All rights reserved.

Make a free websiteWebnode